Варна празнува Съединението

71Варна отбелязва 139-та годишнина от Съединението на България. В тържествата, които започнаха от сутринта, се включиха зам.-председателят на Общинския съвет Цветелина Атанасова и много общински съветници.

По традиция празникът започна на мястото, на което княз Александър I Батенберг огласява историческия акт. „Българи! Южна България от днес се присъединява към Северна България“, изрича князът на 6 септември 1885 г. на мястото на някогашната поща, където сега се намира сградата на Държавния архив на пл. „Независимост“.

В знак на признателност пред паметната плоча на първия български владетел след Освобождението бяха положени венци и цветя. Сред официалните лица бяха областният управител проф. Андрияна Андреева, кметът Благомир Коцев, командирът на ВМС на България контраадмирал Кирил Михайлов, Варненският и великопреславски митрополит Йоан, районният мюфтия Исмаил Ахмедов, депутати, районни кметове, ветерани,  представители на различни организации.

Последва шествие по бул. „Мария Луиза“ до Паметника на загиналите в Сръбско-българската война. Пред монумента дядо Йоан отслужи заупокойна молитва и с военен ритуал бяха положени венци и цветя.11

„Събрали сме се, за да си спомним за всички онези българи със силен дух и вяра, които показаха своята воля, мъжество и сила да се опълчат срещу силните на деня и да се осъществи едно велико дело – Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Именно това събитие остави свещен завет – „Съединението прави силата“, каза пред събралите се митрополит Йоан. „В този ден ние молим всеподателя Бог да утвърди милото ни отечество и да ни даде дух на любов, разбирателство и смирение, за да бъдем заедно и да творим бъдещата история на благословена България. Честит празник!“, пожела той.

Тържествата продължават с историческа възстановка на събитията от 6 септември 1885 г., която ще започне в 18:00 часа на пл. „Независимост“. Организатори са Народно читалище „Стара Варна – 2010“, фондация „Стара Варна“, с подкрепата на общинския фонд „Култура“.

 

 5  15
 22  38
 53  55
 84  74

Предлагат да се създаде индустриална зона за рибарство във Варна

1Индустриална зона за рибарство и аквакултури да бъде създадена във Варна. Това предложение на общинските съветници от „Има такъв народ“ получи подкрепата на колегите им от комисията по “Туризъм, търговия и рекламна дейност”.

Идеята е зоната да бъде изградена върху два общински имота с обща площ 75 хил. кв. м  на територията на бившето корабно режище, намиращо се на острова под Аспарухов мост.  Индустриалната зона ще бъде с фокус рибарство, обработка на риба и рибни продукти, ремонт и текущо поддържане на риболовни и развлекателни кораби, както и база за спортен риболов и спортно ветроходство.

Вносителите предлагат там да бъдат изградени рибна борса и рибарско пристанище със зона за обслужване и на плавателни съдове, извършващи спортен риболов. Обособяването на част от територията като кораборемонтен район също фигурира в предложението на съветниците от „Има такъв народ“. Зоната ще е специализирана в предоставянето на съоръжения и площи за извършване на ремонти на рибарски кораби и развлекателни плавателни съдове, включително яхти.

Друга идея е да се създаде клуб за спортно ветроходство и кану-каяк и обособени към него зони за съхранение на канута, гребни и ветроходни лодки. Необходимостта от такива площи е продиктувана от увеличаващия се брой любители на водните спортове във Варна, аргументират се вносителите. Те предлагат също да се оформи и търговска зона, като разположените върху нея обекти се отдават под наем.2

В рамките на заседанието стана ясно, че е сформирана работна група, която обсъжда възможности за подготовка на проектни предложения. С тях Община Варна ще кандидатства за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Програмата за морско дело, рибарство и аквакултури 2021-2027 г.

Сред темите, които членовете на комисията разгледаха днес,  бе искане и от  Сдружение на украинците в България за опрощаване на задълженията за ползване на общински имот в кв. „Чайка“, в който се помещава културният център „Украински дом“. В рамките на заседанието стана ясно, че дължимата сума е около 21 хил. лева. Съветниците дадоха положително становище и препратиха въпроса към финансовата комисия.